разоръжа́вам

(кого, какво) Отнемам цялото количество оръжие, въоръжението; обезоръжавам.

разоръжаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разоръжавам разоръжаваме
второ лице разоръжаваш разоръжавате
трето лице разоръжава разоръжават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разоръжавах разоръжавахме
второ лице разоръжава разоръжавахте
трето лице разоръжава разоръжаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разоръжавах разоръжавахме
второ лице разоръжаваше разоръжавахте
трето лице разоръжаваше разоръжаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разоръжавай разоръжавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжавал разоръжавала разоръжавало разоръжавали
членувана разоръжавалия разоръжавалата разоръжавалото разоръжавалите
с пълен член разоръжавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжавал разоръжавала разоръжавало разоръжавали
членувана разоръжавалия разоръжавалата разоръжавалото разоръжавалите
с пълен член разоръжавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжаван разоръжавана разоръжавано разоръжавани
членувана разоръжавания разоръжаваната разоръжаваното разоръжаваните
с пълен член разоръжаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разоръжаващ разоръжаваща разоръжаващо разоръжаващи
членувана разоръжаващия разоръжаващата разоръжаващото разоръжаващите
с пълен член разоръжаващият — — —
Деепричастие
разоръжавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ра-зо-ръ-жа-вам
  • форми разоръжаваш, несв. и разоръжа, св.
Източник
разоръжавам се

Намалявам средствата за военни цели и снемам от въоръжение някои оръжия.

  • възвратен глагол
  • форми разоръжа се