размота́вам

1. (какво) Отвивам, отмотавам нещо намотано.

Размотавам прежда.

2. (преносно, кого) Бавя, разтакавам.

Стига си ме размотавала!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размотавам размотаваме
второ лице размотаваш размотавате
трето лице размотава размотават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размотавах размотавахме
второ лице размотава размотавахте
трето лице размотава размотаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размотавах размотавахме
второ лице размотаваше размотавахте
трето лице размотаваше размотаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размотавай размотавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размотавал размотавала размотавало размотавали
членувана размотавалия размотавалата размотавалото размотавалите
с пълен член размотавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размотавал размотавала размотавало размотавали
членувана размотавалия размотавалата размотавалото размотавалите
с пълен член размотавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размотаван размотавана размотавано размотавани
членувана размотавания размотаваната размотаваното размотаваните
с пълен член размотаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размотаващ размотаваща размотаващо размотаващи
членувана размотаващия размотаващата размотаващото размотаващите
с пълен член размотаващият — — —
Деепричастие
размотавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мо-та-вам
  • форми размотаваш, несв. и размотая, св.
Източник
размотавам се

Мотая се, ходя безцелно в различни посоки; разтакавам се.

  • възвратен глагол
  • форми размотая се