разми́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размия размием
второ лице размиеш размиете
трето лице размие размият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размих размихме
второ лице разми размихте
трето лице разми размиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размиех размиехме
второ лице размиеше размиехте
трето лице размиеше размиеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размий размийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размил размила размило размили
членувана размилия размилата размилото размилите
с пълен член размилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размиел размиела размиело размиели
членувана размиелия размиелата размиелото размиелите
с пълен член размиелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размит размита размито размити
членувана размития размитата размитото размитите
с пълен член размитият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-мия
  • форми размиеш, мин. св. размих, мин. прич. размил, св.
Източник