разми́вам

(какво) Разтварям (обикновено с помощта на вода).

Размивам бои.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размивам размиваме
второ лице размиваш размивате
трето лице размива размиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размивах размивахме
второ лице размива размивахте
трето лице размива размиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размивах размивахме
второ лице размиваше размивахте
трето лице размиваше размиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размивай размивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размивал размивала размивало размивали
членувана размивалия размивалата размивалото размивалите
с пълен член размивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размивал размивала размивало размивали
членувана размивалия размивалата размивалото размивалите
с пълен член размивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размиван размивана размивано размивани
членувана размивания размиваната размиваното размиваните
с пълен член размиваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размиващ размиваща размиващо размиващи
членувана размиващия размиващата размиващото размиващите
с пълен член размиващият — — —
Деепричастие
размивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ми-вам
  • форми размиваш, несв. и размия, св.
Източник
размивам се

1. Разтварям се, разтапям се.

2. (преносно) Смесвам се, губя очертанията си.

Пред погледа и всичко се разми.
  • възвратен глагол
  • форми размия се