разлюле́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлюлея разлюлеем
второ лице разлюлееш разлюлеете
трето лице разлюлее разлюлеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюлях разлюляхме
второ лице разлюля разлюляхте
трето лице разлюля разлюляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюлеех разлюлеехме
второ лице разлюлееше разлюлеехте
трето лице разлюлееше разлюлееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлюлей разлюлейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюлял разлюляла разлюляло разлюлели
членувана разлюлелия разлюлялата разлюлялото разлюлелите
с пълен член разлюлелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюлеел разлюлеела разлюлеело разлюлеели
членувана разлюлеелия разлюлеелата разлюлеелото разлюлеелите
с пълен член разлюлеелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюлян разлюляна разлюляно разлюлени
членувана разлюляния разлюляната разлюляното разлюлените
с пълен член разлюляният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-лю-лея
  • форми разлюлееш, мин. св. разлюлях, мин. прич. разлюлял, св.
Източник