разло́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разложа разложим
второ лице разложиш разложите
трето лице разложи разложат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разложих разложихме
второ лице разложи разложихте
трето лице разложи разложиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разложех разложехме
второ лице разложеше разложехте
трето лице разложеше разложеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разложи разложете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разложил разложила разложило разложили
членувана разложилия разложилата разложилото разложилите
с пълен член разложилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разложел разложела разложело разложели
членувана разложелия разложелата разложелото разложелите
с пълен член разложелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разложен разложена разложено разложени
членувана разложения разложената разложеното разложените
с пълен член разложеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-ло-жа
  • форми разложиш, мин. св. разложих, мин. прич. разложил, св.
Източник