разкъ́рша
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкърша разкършим
второ лице разкършиш разкършите
трето лице разкърши разкършат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкърших разкършихме
второ лице разкърши разкършихте
трето лице разкърши разкършиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкършех разкършехме
второ лице разкършеше разкършехте
трето лице разкършеше разкършеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкърши разкършете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършил разкършила разкършило разкършили
членувана разкършилия разкършилата разкършилото разкършилите
с пълен член разкършилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършел разкършела разкършело разкършели
членувана разкършелия разкършелата разкършелото разкършелите
с пълен член разкършелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършен разкършена разкършено разкършени
членувана разкършения разкършената разкършеното разкършените
с пълен член разкършеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-кър-ша
  • форми разкършиш, мин. св. разкърших, мин. прич. разкършил, св.
Източник