разкъ́ршвам

1. (какво) Разчупвам, чупя, кърша, троша.

Разкършвам клони.

2. (какво) Раздвижвам с обтягане и огъване рамене, кръст, снага.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкършвам разкършваме
второ лице разкършваш разкършвате
трето лице разкършва разкършват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкършвах разкършвахме
второ лице разкършва разкършвахте
трето лице разкършва разкършваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкършвах разкършвахме
второ лице разкършваше разкършвахте
трето лице разкършваше разкършваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкършвай разкършвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършвал разкършвала разкършвало разкършвали
членувана разкършвалия разкършвалата разкършвалото разкършвалите
с пълен член разкършвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършвал разкършвала разкършвало разкършвали
членувана разкършвалия разкършвалата разкършвалото разкършвалите
с пълен член разкършвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършван разкършвана разкършвано разкършвани
членувана разкършвания разкършваната разкършваното разкършваните
с пълен член разкършваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкършващ разкършваща разкършващо разкършващи
членувана разкършващия разкършващата разкършващото разкършващите
с пълен член разкършващият — — —
Деепричастие
разкършвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кър-ш-вам
  • форми разкършваш, несв. и разкърша, св.
Източник
разкършвам се

Раздвижвам се с обтягане и огъване в раменния пояс и в кръста.

  • възвратен глагол
  • форми разкърша се