разкъ́ртя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкъртя разкъртим
второ лице разкъртиш разкъртите
трето лице разкърти разкъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъртих разкъртихме
второ лице разкърти разкъртихте
трето лице разкърти разкъртиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъртех разкъртехме
второ лице разкъртеше разкъртехте
трето лице разкъртеше разкъртеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкърти разкъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртил разкъртила разкъртило разкъртили
членувана разкъртилия разкъртилата разкъртилото разкъртилите
с пълен член разкъртилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртел разкъртела разкъртело разкъртели
членувана разкъртелия разкъртелата разкъртелото разкъртелите
с пълен член разкъртелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртен разкъртена разкъртено разкъртени
членувана разкъртения разкъртената разкъртеното разкъртените
с пълен член разкъртеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-кър-тя
  • форми разкъртиш, мин. св. разкъртих, мин. прич. разкъртил, св.
Източник