разкра́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкрача разкрачим
второ лице разкрачиш разкрачите
трето лице разкрачи разкрачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкрачих разкрачихме
второ лице разкрачи разкрачихте
трето лице разкрачи разкрачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкрачех разкрачехме
второ лице разкрачеше разкрачехте
трето лице разкрачеше разкрачеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкрачи разкрачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачил разкрачила разкрачило разкрачили
членувана разкрачилия разкрачилата разкрачилото разкрачилите
с пълен член разкрачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачел разкрачела разкрачело разкрачели
членувана разкрачелия разкрачелата разкрачелото разкрачелите
с пълен член разкрачелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачен разкрачена разкрачено разкрачени
членувана разкрачения разкрачената разкраченото разкрачените
с пълен член разкраченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-к-ра-ча
  • форми разкрачиш, мин. св. разкрачих, мин. прич. разкрачил, св.
Източник