разкра́чвам

(кого, какво) Раздалечавам, разтварям краката (или зъбците, рогата) на нещо.

Разкрачвам вилицата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкрачвам разкрачваме
второ лице разкрачваш разкрачвате
трето лице разкрачва разкрачват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкрачвах разкрачвахме
второ лице разкрачва разкрачвахте
трето лице разкрачва разкрачваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкрачвах разкрачвахме
второ лице разкрачваше разкрачвахте
трето лице разкрачваше разкрачваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкрачвай разкрачвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачвал разкрачвала разкрачвало разкрачвали
членувана разкрачвалия разкрачвалата разкрачвалото разкрачвалите
с пълен член разкрачвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачвал разкрачвала разкрачвало разкрачвали
членувана разкрачвалия разкрачвалата разкрачвалото разкрачвалите
с пълен член разкрачвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачван разкрачвана разкрачвано разкрачвани
членувана разкрачвания разкрачваната разкрачваното разкрачваните
с пълен член разкрачваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкрачващ разкрачваща разкрачващо разкрачващи
членувана разкрачващия разкрачващата разкрачващото разкрачващите
с пълен член разкрачващият — — —
Деепричастие
разкрачвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-к-рач-вам
  • форми разкрачваш, несв. и разкрача, св.
Източник
разкрачвам се

Раздалечавам краката си.

  • възвратен глагол
  • форми разкрача се