разко́лник

Човек, който участва в разкол или внася разкол.

разколнически — прилагателно име
разколничество — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана разколник разколници
членувана разколника разколниците
с пълен член разколникът —
бройна форма разколника
звателна форма разколнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раз-кол-ник
  • форми мн. разколници
Източник