Източник
-
разко́лник -
Човек, който участва в разкол или внася разкол.
разколнически
— прилагателно име
разколничество
— съществително име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | разколник | разколници |
| членувана | разколника | разколниците |
| с пълен член | разколникът | — |
| бройна форма | разколника |
|---|---|
| звателна форма | разколнико |