разкла́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разклатя разклатим
второ лице разклатиш разклатите
трето лице разклати разклатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разклатих разклатихме
второ лице разклати разклатихте
трето лице разклати разклатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разклатех разклатехме
второ лице разклатеше разклатехте
трето лице разклатеше разклатеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разклати разклатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклатил разклатила разклатило разклатили
членувана разклатилия разклатилата разклатилото разклатилите
с пълен член разклатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклател разклатела разклатело разклатели
членувана разклателия разклателата разклателото разклателите
с пълен член разклателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклатен разклатена разклатено разклатени
членувана разклатения разклатената разклатеното разклатените
с пълен член разклатеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-к-ла-тя
  • форми разклатиш, мин. св. разклатих, мин. прич. разклатил, св.
Източник