разже́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разженя разженим
второ лице разжениш разжените
трето лице разжени разженят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разжених разженихме
второ лице разжени разженихте
трето лице разжени разжениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разженех разженехме
второ лице разженеше разженехте
трето лице разженеше разженеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разжени разженете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженил разженила разженило разженили
членувана разженилия разженилата разженилото разженилите
с пълен член разженилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженел разженела разженело разженели
членувана разженелия разженелата разженелото разженелите
с пълен член разженелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженен разженена разженено разженени
членувана разженения разженената разжененото разженените
с пълен член разжененият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-же-ня
  • форми разжениш, мин. св. разжених, мин. прич. разженил, св.
Източник