разже́нвам

(кого, разговорно) Развалям годеж, брак; развеждам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разженвам разженваме
второ лице разженваш разженвате
трето лице разженва разженват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разженвах разженвахме
второ лице разженва разженвахте
трето лице разженва разженваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разженвах разженвахме
второ лице разженваше разженвахте
трето лице разженваше разженваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разженвай разженвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженвал разженвала разженвало разженвали
членувана разженвалия разженвалата разженвалото разженвалите
с пълен член разженвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженвал разженвала разженвало разженвали
членувана разженвалия разженвалата разженвалото разженвалите
с пълен член разженвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженван разженвана разженвано разженвани
членувана разженвания разженваната разженваното разженваните
с пълен член разженваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разженващ разженваща разженващо разженващи
членувана разженващия разженващата разженващото разженващите
с пълен член разженващият — — —
Деепричастие
разженвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-жен-вам
  • форми разженваш, несв. и разженя, св.
Източник
разженвам се

Развеждам се.

  • възвратен глагол
  • форми разженя се