разжа́лвам

(специално) Отнемам военен чин.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разжалвам разжалваме
второ лице разжалваш разжалвате
трето лице разжалва разжалват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разжалвах разжалвахме
второ лице разжалва разжалвахте
трето лице разжалва разжалваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разжалвах разжалвахме
второ лице разжалваше разжалвахте
трето лице разжалваше разжалваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разжалвай разжалвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разжалвал разжалвала разжалвало разжалвали
членувана разжалвалия разжалвалата разжалвалото разжалвалите
с пълен член разжалвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разжалвал разжалвала разжалвало разжалвали
членувана разжалвалия разжалвалата разжалвалото разжалвалите
с пълен член разжалвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разжалван разжалвана разжалвано разжалвани
членувана разжалвания разжалваната разжалваното разжалваните
с пълен член разжалваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разжалващ разжалваща разжалващо разжалващи
членувана разжалващия разжалващата разжалващото разжалващите
с пълен член разжалващият — — —
Деепричастие
разжалвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-жал-вам
  • форми разжалваш, несв.
Източник
разжа́лвам се

Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се.

  • възвратен глагол
  • форми разжалваш се, несв. и разжаля се, св.