развенча́вам

(кого) Лишавам някого от ореол, от слава, от почести, като показвам, че не ги заслужава.

Развенчани идоли.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развенчавам развенчаваме
второ лице развенчаваш развенчавате
трето лице развенчава развенчават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развенчавах развенчавахме
второ лице развенчава развенчавахте
трето лице развенчава развенчаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развенчавах развенчавахме
второ лице развенчаваше развенчавахте
трето лице развенчаваше развенчаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развенчавай развенчавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развенчавал развенчавала развенчавало развенчавали
членувана развенчавалия развенчавалата развенчавалото развенчавалите
с пълен член развенчавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развенчавал развенчавала развенчавало развенчавали
членувана развенчавалия развенчавалата развенчавалото развенчавалите
с пълен член развенчавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развенчаван развенчавана развенчавано развенчавани
членувана развенчавания развенчаваната развенчаваното развенчаваните
с пълен член развенчаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развенчаващ развенчаваща развенчаващо развенчаващи
членувана развенчаващия развенчаващата развенчаващото развенчаващите
с пълен член развенчаващият — — —
Деепричастие
развенчавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-вен-ча-вам
  • форми развенчаваш, несв. и развенчая, св.
Източник