разгъ́вам

1. (какво) Опъвам нещо сгънато, свито или разделям краищата му настрани; разтварям.

Разгъвам писмо.
Разгъвам чаршаф.
Разгъвам стол.

2. (какво) Разпределям и подреждам в ширина.

Разгъвам армия.

3. (какво, преносно) Развивам, разпространявам върху голяма площ някаква дейност; разгръщам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгъвам разгъваме
второ лице разгъваш разгъвате
трето лице разгъва разгъват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разгъвах разгъвахме
второ лице разгъва разгъвахте
трето лице разгъва разгъваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разгъвах разгъвахме
второ лице разгъваше разгъвахте
трето лице разгъваше разгъваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разгъвай разгъвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгъвал разгъвала разгъвало разгъвали
членувана разгъвалия разгъвалата разгъвалото разгъвалите
с пълен член разгъвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгъвал разгъвала разгъвало разгъвали
членувана разгъвалия разгъвалата разгъвалото разгъвалите
с пълен член разгъвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгъван разгъвана разгъвано разгъвани
членувана разгъвания разгъваната разгъваното разгъваните
с пълен член разгъваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгъващ разгъваща разгъващо разгъващи
членувана разгъващия разгъващата разгъващото разгъващите
с пълен член разгъващият — — —
Деепричастие
разгъвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-гъ-вам
  • форми разгъваш, несв. и разгъна, св.
Източник