разго́ня

виж разгонена

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгоня разгоним
второ лице разгониш разгоните
трето лице разгони разгонят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разгоних разгонихме
второ лице разгони разгонихте
трето лице разгони разгониха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разгонех разгонехме
второ лице разгонеше разгонехте
трето лице разгонеше разгонеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разгони разгонете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонил разгонила разгонило разгонили
членувана разгонилия разгонилата разгонилото разгонилите
с пълен член разгонилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонел разгонела разгонело разгонели
членувана разгонелия разгонелата разгонелото разгонелите
с пълен член разгонелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонен разгонена разгонено разгонени
членувана разгонения разгонената разгоненото разгонените
с пълен член разгоненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-го-ня
  • форми разгониш, мин. св. разгоних, мин. прич. разгонил, св.
Източници
  • възвратен глагол
  • форми разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св.