раб

(остаряло, църковно) Безволев, слаб по душа човек. Примерен християнин, божие чадо.

Презрян раб.

*orbъ праславянски рабъ старобългарски раб

От старобълг. рабъ, от праслав. *orbъ.

единствено число множествено число
нечленувана раб раби
членувана раба рабите
с пълен член рабът —
бройна форма раба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне раб
  • форми рабът, раба, мн. раби
  • област църковно →
Източници