1.

пък

1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно при посочване на някаква разлика, несъответствие, несходство между изразяваните от тях факти, действия и подобно.

2. Свързва прости изречения в едно сложно, когато се съпоставят последователни или едновременни действия.

3. Свързва две изречения, когато второто изречение изразява действие, което противоречи на очаквания резултат от действието в първото изречение.

4. Свързва две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието на второто изречение

5. Присъединява части на изречението или изречения, с които се допълва, уточнява, разширява казаното преди това, обикновено пред съюза и.

6. Свързва еднородни части в изречението при изреждане, изброяване, като се повтаря пред всяка от тях, за да се подчертае, че казаното се отнася до всички изредени факти, действия.

7. Свързва прости изречения, означаващи последователни действия, в сложно съединително.

8. В съчетание с други съюзи (а, или, но, то и др.), употребени със същото значение, при което се постига усилване, подчертаване на това значение.

*pьkъ праславянски пък

  • съюз
  • пренасяне пък
Източници

2.

пък

1. (разговорно) За подчертаване на смисъла на отделни думи в изречението.

а) След въпросителни думи — за подчертаване, усилване на смисъла им.

2. За подчертаване на отделни думи в изречението при израз на възхищение или учудване, изненада.

3. В съчет. с въпр. местоим. За изразяване на неодобрение и пренебрежително отношение.

4. В съчет. с лич. и показ. местоим., разг. За подчертаване при израз на лек укор, раздразнение, неодобрение.

*pьkъ праславянски пък

  • частица
Източник