1.

а

1. За съпоставяне на еднородни части пред или след отрицание в простото изречение или на прости изречения в едно сложно.

Не аз, а той трябва да се срамува от поведението си.
Ей там е пощата, а малко по-нататък е книжарницата.
Той им диктува, а те пишат.
И странно беше, че Светльо отвори очи не когато то засвири, а когато замлъкна последният му звук.
Меко казано Валери Петров

2. За противопоставяне на прости изречения и изразяване на контраст, несъответствие, несъвместимост.

Очаквах разбиране, а се сблъсках с озлобление и враждебност.
Тук грее слънце, а каква мъгла беше в ниското.
Млад човек е още, а косата му побеляла.
Вярно, бойлерът нещо се повреди и хазяйката уж щеше да му изпрати техници, а топла вода все още нямаше.
Лилавата стая Мартин Колев

3. За присъединяване на изречение или части на изречение.

Минаха години и всичко се промени. А той все още не се завръщаше.
А — а

За съотнасяне на последователни или взаимнозависими действия.

  • съюз
  • пренасяне а
Източник

2.

а

1. За усилване на подбуда, подкана: хайде, я.

А вземи си, не се стеснявай!

2. За усилване на възражение, несъгласие, закана.

А, той ще ми каже!
Ще ми се плезиш, а!

3. За усилване на констатация.

А колко хубаво беше в детските ми години!

4. (разговорно) За въпрос при молба да се повтори казаното: моля.

А? Какво каза?

5. За въпрос, когато се очаква утвърдителен отговор: нали.

Утре заминаваш, а?
Май че си болна, а, бабо?

6. Точно преди, малко преди, ей толкова и да.

А да политне птичето и падна от гнездото.
  • частица
Източник

3.

а

1. За изразяване на учудване, изненада.

А, ти ли си?

2. За изразяване на несъгласие, недоволство.

Ааа, напротив, защо да не ям?
А, ама ако захванем да се обиждаме, тя става друга!

3. За изразяване на внезапно досещане.

Не мога да си спомня къде съм го виждал. Аа, да, сетих се!
  • междуметие
Източник