промълвя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице промълвя промълвим
второ лице промълвиш промълвите
трето лице промълви промълвят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице промълвих промълвихме
второ лице промълви промълвихте
трето лице промълви промълвиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице промълвях промълвяхме
второ лице промълвеше промълвяхте
трето лице промълвеше промълвяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
промълви промълвете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвил промълвила промълвило промълвили
членувана промълвилия промълвилата промълвилото промълвилите
с пълен член промълвилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвял промълвяла промълвяло промълвели
членувана промълвялия промълвялата промълвялото промълвелите
с пълен член промълвялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвен промълвена промълвено промълвени
членувана промълвения промълвената промълвеното промълвените
с пълен член промълвеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне про-мъл-вя
  • форми промълвиш, мин. св. промълвих, мин. прич. промълвил, св.
Източник