промълвя́вам

(какво) Започвам да мълвя тихо, едва-едва; прошепвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице промълвявам промълвяваме
второ лице промълвяваш промълвявате
трето лице промълвява промълвяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице промълвявах промълвявахме
второ лице промълвява промълвявахте
трето лице промълвява промълвяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице промълвявах промълвявахме
второ лице промълвяваше промълвявахте
трето лице промълвяваше промълвяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
промълвявай промълвявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвявал промълвявала промълвявало промълвявали
членувана промълвявалия промълвявалата промълвявалото промълвявалите
с пълен член промълвявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвявал промълвявала промълвявало промълвявали
членувана промълвявалия промълвявалата промълвявалото промълвявалите
с пълен член промълвявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвяван промълвявана промълвявано промълвявани
членувана промълвявания промълвяваната промълвяваното промълвяваните
с пълен член промълвяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана промълвяващ промълвяваща промълвяващо промълвяващи
членувана промълвяващия промълвяващата промълвяващото промълвяващите
с пълен член промълвяващият — — —
Деепричастие
промълвявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-мъл-вя-вам
  • форми промълвяваш, несв. и промълвя, св.
Източник