приту́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притуря притурим
второ лице притуриш притурите
трето лице притури притурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притурих притурихме
второ лице притури притурихте
трето лице притури притуриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притурех притурехме
второ лице притуреше притурехте
трето лице притуреше притуреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притури притурете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурил притурила притурило притурили
членувана притурилия притурилата притурилото притурилите
с пълен член притурилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурел притурела притурело притурели
членувана притурелия притурелата притурелото притурелите
с пълен член притурелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурен притурена притурено притурени
членувана притурения притурената притуреното притурените
с пълен член притуреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-ту-ря
  • форми притуриш, мин. св. притурих, мин. прич. притурил, св.
Източник