при́пек

1. (само единствено число) Припичане.

2. Място, където слънцето припича.

Сядам на припек.
единствено число множествено число
нечленувана припек припеци
членувана припека припеците
с пълен член припекът —
бройна форма припека
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне при-пек
  • форми мн. припеци, (два) припека
Източник