прилъ́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прилъжа прилъжем
второ лице прилъжеш прилъжете
трето лице прилъже прилъжат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прилъгах прилъгахме
второ лице прилъга прилъгахте
трето лице прилъга прилъгаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прилъжех прилъжехме
второ лице прилъжеше прилъжехте
трето лице прилъжеше прилъжеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прилъжи прилъжете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъгал прилъгала прилъгало прилъгали
членувана прилъгалия прилъгалата прилъгалото прилъгалите
с пълен член прилъгалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъжел прилъжела прилъжело прилъжели
членувана прилъжелия прилъжелата прилъжелото прилъжелите
с пълен член прилъжелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъган прилъгана прилъгано прилъгани
членувана прилъгания прилъганата прилъганото прилъганите
с пълен член прилъганият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-лъ-жа
  • форми прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св.
Източник