прикова́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прикова приковем
второ лице приковеш приковете
трето лице прикове приковат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приковах приковахме
второ лице прикова приковахте
трето лице прикова приковаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приковях приковяхме
второ лице приковеше приковяхте
трето лице приковеше приковяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прикови приковете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковал приковала приковало приковали
членувана приковалия приковалата приковалото приковалите
с пълен член приковалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковял приковяла приковяло приковели
членувана приковялия приковялата приковялото приковелите
с пълен член приковялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прикован прикована приковано приковани
членувана прикования прикованата прикованото прикованите
с пълен член прикованият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-ко-ва
  • форми приковеш, мин. св. приковах, мин. прич. приковал, св.
Източник