прика́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приканя приканим
второ лице приканиш приканите
трето лице прикани приканят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приканих приканихме
второ лице прикани приканихте
трето лице прикани приканиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приканех приканехме
второ лице приканеше приканехте
трето лице приканеше приканеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прикани приканете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканил приканила приканило приканили
членувана приканилия приканилата приканилото приканилите
с пълен член приканилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканел приканела приканело приканели
членувана приканелия приканелата приканелото приканелите
с пълен член приканелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приканен приканена приканено приканени
членувана приканения приканената приканеното приканените
с пълен член приканеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-ка-ня
  • форми приканиш, мин. св. приканих, мин. прич. приканил, св.
Източник