призна́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице призная признаем
второ лице признаеш признаете
трето лице признае признаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице признах признахме
второ лице призна признахте
трето лице призна признаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице признаех признаехме
второ лице признаеше признаехте
трето лице признаеше признаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
признай признайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признал признала признало признали
членувана призналия призналата призналото призналите
с пълен член призналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признаел признаела признаело признаели
членувана признаелия признаелата признаелото признаелите
с пълен член признаелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана признат призната признато признати
членувана признатия признатата признатото признатите
с пълен член признатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне приз-ная
  • форми признаеш, мин. св. признах, мин. прич. признал, св.
Източник