привъ́рша
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице привърша привършим
второ лице привършиш привършите
трето лице привърши привършат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице привърших привършихме
второ лице привърши привършихте
трето лице привърши привършиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице привършех привършехме
второ лице привършеше привършехте
трето лице привършеше привършеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
привърши привършете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършил привършила привършило привършили
членувана привършилия привършилата привършилото привършилите
с пълен член привършилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършел привършела привършело привършели
членувана привършелия привършелата привършелото привършелите
с пълен член привършелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършен привършена привършено привършени
членувана привършения привършената привършеното привършените
с пълен член привършеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне при-вър-ша
  • форми привършиш, мин. св. привърших, мин. прич. привършил, св.
Източник