премета́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице премета преметем
второ лице преметеш преметете
трето лице премете преметат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преметох преметохме
второ лице премете преметохте
трето лице премете преметоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преметях преметяхме
второ лице преметеше преметяхте
трето лице преметеше преметяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
премети преметете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана премел премела премело премели
членувана премелия премелата премелото премелите
с пълен член премелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преметял преметяла преметяло преметели
членувана преметялия преметялата преметялото преметелите
с пълен член преметялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преметен преметена преметено преметени
членувана преметения преметената преметеното преметените
с пълен член преметеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пре-ме-та
  • форми преметеш, мин. св. преметох, мин. прич. премел, св.
Източник