прелъ́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прелъжа прелъжем
второ лице прелъжеш прелъжете
трето лице прелъже прелъжат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прелъгах прелъгахме
второ лице прелъга прелъгахте
трето лице прелъга прелъгаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прелъжех прелъжехме
второ лице прелъжеше прелъжехте
трето лице прелъжеше прелъжеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прелъжи прелъжете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъгал прелъгала прелъгало прелъгали
членувана прелъгалия прелъгалата прелъгалото прелъгалите
с пълен член прелъгалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъжел прелъжела прелъжело прелъжели
членувана прелъжелия прелъжелата прелъжелото прелъжелите
с пълен член прелъжелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъган прелъгана прелъгано прелъгани
членувана прелъгания прелъганата прелъганото прелъганите
с пълен член прелъганият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пре-лъ-жа
  • форми прелъжеш, мин. св. прелъгах, мин. прич. прелъгал, св.
Източник