прелъ́гвам

(кого, какво) Успявам да излъжа, да подмамя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прелъгвам прелъгваме
второ лице прелъгваш прелъгвате
трето лице прелъгва прелъгват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прелъгвах прелъгвахме
второ лице прелъгва прелъгвахте
трето лице прелъгва прелъгваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прелъгвах прелъгвахме
второ лице прелъгваше прелъгвахте
трето лице прелъгваше прелъгваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прелъгвай прелъгвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъгвал прелъгвала прелъгвало прелъгвали
членувана прелъгвалия прелъгвалата прелъгвалото прелъгвалите
с пълен член прелъгвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъгвал прелъгвала прелъгвало прелъгвали
членувана прелъгвалия прелъгвалата прелъгвалото прелъгвалите
с пълен член прелъгвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъгван прелъгвана прелъгвано прелъгвани
членувана прелъгвания прелъгваната прелъгваното прелъгваните
с пълен член прелъгваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прелъгващ прелъгваща прелъгващо прелъгващи
членувана прелъгващия прелъгващата прелъгващото прелъгващите
с пълен член прелъгващият — — —
Деепричастие
прелъгвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-лъг-вам
  • форми прелъгваш, несв. и прелъжа, св.
Източник