преинача́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преинача преиначим
второ лице преиначиш преиначите
трето лице преиначи преиначат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преиначих преиначихме
второ лице преиначи преиначихте
трето лице преиначи преиначиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преиначах преиначахме
второ лице преиначеше преиначахте
трето лице преиначеше преиначаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преиначи преиначете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначил преиначила преиначило преиначили
членувана преиначилия преиначилата преиначилото преиначилите
с пълен член преиначилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначал преиначала преиначало преиначали
членувана преиначалия преиначалата преиначалото преиначалите
с пълен член преиначалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преиначен преиначена преиначено преиначени
членувана преиначения преиначената преиначеното преиначените
с пълен член преиначеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пре-и-на-ча
  • форми преиначиш, мин. св. преиначих, мин. прич. преиначил, св.
Източник