предвеща́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице предвещая предвещаем
второ лице предвещаеш предвещаете
трето лице предвещае предвещаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице предвещах предвещахме
второ лице предвеща предвещахте
трето лице предвеща предвещаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице предвещаех предвещаехме
второ лице предвещаеше предвещаехте
трето лице предвещаеше предвещаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
предвещай предвещайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещал предвещала предвещало предвещали
членувана предвещалия предвещалата предвещалото предвещалите
с пълен член предвещалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещаел предвещаела предвещаело предвещаели
членувана предвещаелия предвещаелата предвещаелото предвещаелите
с пълен член предвещаелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана предвещан предвещана предвещано предвещани
членувана предвещания предвещаната предвещаното предвещаните
с пълен член предвещаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пред-ве-щая
  • форми предвещаеш, мин. св. предвещах, мин. прич. предвещал, св.
Източник