правоспосо́бност

1. (общо) разрешение едно лице да извършва дадена дейност.

2. (юр.) качество (годност) на едно лице да бъде носител на права и задължения, правосубектност

а) обща – гражданска, административноправна правоспособност

б) специална – в някои (публичноправни) отрасли, т.е. само за определени права и задължения. Проектантска правоспособност. Правоспособен водач. Оттук гражданското значение 1.

Виж:
единствено число множествено число
нечленувана правоспособност правоспособности
членувана правоспособността правоспособностите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пра-вос-по-соб-ност
Източници