поту́рчвам

1. (кого) Карам насила, принуждавам да стане мохамеданин.

2. (разговорно, какво) Скривам, изгубвам някаква вещ (обикновено чужда).

Къде потурчи книгата?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице потурчвам потурчваме
второ лице потурчваш потурчвате
трето лице потурчва потурчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице потурчвах потурчвахме
второ лице потурчва потурчвахте
трето лице потурчва потурчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице потурчвах потурчвахме
второ лице потурчваше потурчвахте
трето лице потурчваше потурчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
потурчвай потурчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потурчвал потурчвала потурчвало потурчвали
членувана потурчвалия потурчвалата потурчвалото потурчвалите
с пълен член потурчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потурчвал потурчвала потурчвало потурчвали
членувана потурчвалия потурчвалата потурчвалото потурчвалите
с пълен член потурчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потурчван потурчвана потурчвано потурчвани
членувана потурчвания потурчваната потурчваното потурчваните
с пълен член потурчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потурчващ потурчваща потурчващо потурчващи
членувана потурчващия потурчващата потурчващото потурчващите
с пълен член потурчващият — — —
Деепричастие
потурчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-тур-ч-вам
  • форми поту́рчваш, несв. и поту́рча, св.
Източник
потурчвам се

1. Доброволно приемам турската религия.

2. (разговорно) Заробвам се, поробвам се.

Потурчих се с тая работа.
  • възвратен глагол
  • форми потурча се