пору́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице порутя порутим
второ лице порутиш порутите
трето лице порути порутят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице порутих порутихме
второ лице порути порутихте
трето лице порути порутиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице порутех порутехме
второ лице порутеше порутехте
трето лице порутеше порутеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
порути порутете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутил порутила порутило порутили
членувана порутилия порутилата порутилото порутилите
с пълен член порутилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутел порутела порутело порутели
членувана порутелия порутелата порутелото порутелите
с пълен член порутелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутен порутена порутено порутени
членувана порутения порутената порутеното порутените
с пълен член порутеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне по-ру-тя
  • форми пору́тиш, мин. св. пору́тих, мин. прич. пору́тил, св.
Източник