поро́чен

1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен.

Порочен поглед.

2. Неправилен, грешен, осъдителен.

Порочна идея.
Порочен начин на управление.
порочност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порочен порочна порочно порочни
членувана порочния порочната порочното порочните
с пълен член порочният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне по-ро-чен
  • форми поро́чна, поро́чно, мн. поро́чни
Източник