помъ́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице помътя помътим
второ лице помътиш помътите
трето лице помъти помътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице помътих помътихме
второ лице помъти помътихте
трето лице помъти помътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице помътех помътехме
второ лице помътеше помътехте
трето лице помътеше помътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
помъти помътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътил помътила помътило помътили
членувана помътилия помътилата помътилото помътилите
с пълен член помътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътел помътела помътело помътели
членувана помътелия помътелата помътелото помътелите
с пълен член помътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътен помътена помътено помътени
членувана помътения помътената помътеното помътените
с пълен член помътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне по-мъ-тя
  • форми помъ́тиш, мин. св. помъ́тих, мин. прич. помъ́тил, св.
Източник