помъ́твам

(какво) Правя да стане мътен; помрачавам, размътвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице помътвам помътваме
второ лице помътваш помътвате
трето лице помътва помътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице помътвах помътвахме
второ лице помътва помътвахте
трето лице помътва помътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице помътвах помътвахме
второ лице помътваше помътвахте
трето лице помътваше помътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
помътвай помътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътвал помътвала помътвало помътвали
членувана помътвалия помътвалата помътвалото помътвалите
с пълен член помътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътвал помътвала помътвало помътвали
членувана помътвалия помътвалата помътвалото помътвалите
с пълен член помътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътван помътвана помътвано помътвани
членувана помътвания помътваната помътваното помътваните
с пълен член помътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана помътващ помътваща помътващо помътващи
членувана помътващия помътващата помътващото помътващите
с пълен член помътващият — — —
Деепричастие
помътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-мът-вам
  • форми помъ́тваш, несв. и помъ́тя, св.
Източник