полемизи́рам

(с кого) Водя полемика; дискутирам, споря.

от гръцки

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице полемизирам полемизираме
второ лице полемизираш полемизирате
трето лице полемизира полемизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице полемизирах полемизирахме
второ лице полемизира полемизирахте
трето лице полемизира полемизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице полемизирах полемизирахме
второ лице полемизираше полемизирахте
трето лице полемизираше полемизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
полемизирай полемизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана полемизирал полемизирала полемизирало полемизирали
членувана полемизиралия полемизиралата полемизиралото полемизиралите
с пълен член полемизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана полемизирал полемизирала полемизирало полемизирали
членувана полемизиралия полемизиралата полемизиралото полемизиралите
с пълен член полемизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана полемизиран полемизирана полемизирано полемизирани
членувана полемизирания полемизираната полемизираното полемизираните
с пълен член полемизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана полемизиращ полемизираща полемизиращо полемизиращи
членувана полемизиращия полемизиращата полемизиращото полемизиращите
с пълен член полемизиращият — — —
Деепричастие
полемизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне по-ле-ми-зи-рам
  • форми полемизи́раш, несв. и св.
Източници