покло́нник

1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места.

2. (преносно) Почитател.

Поклонник на сладкишите.

3. Ухажор.

единствено число множествено число
нечленувана поклонник поклонници
членувана поклонника поклонниците
с пълен член поклонникът —
бройна форма поклонника
звателна форма поклоннико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пок-лон-ник
  • форми мн. покло́нници
Източник