любо́вник

1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея.

Тя има любовник, но мъжът ѝ не знае.
Винаги е имала много любовници.

2. (остаряло) Любим мъж.

единствено число множествено число
нечленувана любовник любовници
членувана любовника любовниците
с пълен член любовникът —
бройна форма любовника
звателна форма любовнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лю-бов-ник
  • форми мн. любо́вници
Източник