позволя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице позволя позволим
второ лице позволиш позволите
трето лице позволи позволят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице позволих позволихме
второ лице позволи позволихте
трето лице позволи позволиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице позволях позволяхме
второ лице позволеше позволяхте
трето лице позволеше позволяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
позволи позволете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволил позволила позволило позволили
членувана позволилия позволилата позволилото позволилите
с пълен член позволилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволял позволяла позволяло позволели
членувана позволялия позволялата позволялото позволелите
с пълен член позволялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволен позволена позволено позволени
членувана позволения позволената позволеното позволените
с пълен член позволеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне поз-во-ля
  • форми позволи́ш, мин. св. позволи́х, мин. прич. позволи́л, св.
Източник