1.

подко́ва

1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.

2. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.

*podъkova праславянски подко́ва

От „под-“ и „кова“.

единствено число множествено число
нечленувана подкова подкови
членувана подковата подковите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне под-ко-ва
  • форми мн. подко́ви
Източници

2.

подкова́

1. (какво) Слагам, заковавам подкова на животно.

2. (преносно, разговорно, кого) Подготвям целенасочено отрицателното отношение на някого; насъсквам, подкокоросвам, наострям.

  • преходен глагол от свършен вид
  • форми подкове́ш, мин. св. подкова́х, мин. прич. подкова́л, св.
Източник