Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.
*podъkova праславянски подко́ва
От „под-“ и „кова“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | подкова | подкови |
| членувана | подковата | подковите |
2.
1. (какво) Слагам, заковавам подкова на животно.
2. (преносно, разговорно, кого) Подготвям целенасочено отрицателното отношение на някого; насъсквам, подкокоросвам, наострям.