подкова́вам

1. (какво) Слагам, заковавам подкова на животно.

2. (преносно, разговорно, кого) Подготвям целенасочено отрицателното отношение на някого; насъсквам, подкокоросвам, наострям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице подковавам подковаваме
второ лице подковаваш подковавате
трето лице подковава подковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице подковавах подковавахме
второ лице подковава подковавахте
трето лице подковава подковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице подковавах подковавахме
второ лице подковаваше подковавахте
трето лице подковаваше подковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
подковавай подковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подковавал подковавала подковавало подковавали
членувана подковавалия подковавалата подковавалото подковавалите
с пълен член подковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подковавал подковавала подковавало подковавали
членувана подковавалия подковавалата подковавалото подковавалите
с пълен член подковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подковаван подковавана подковавано подковавани
членувана подковавания подковаваната подковаваното подковаваните
с пълен член подковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана подковаващ подковаваща подковаващо подковаващи
членувана подковаващия подковаващата подковаващото подковаващите
с пълен член подковаващият — — —
Деепричастие
подковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне под-ко-ва-вам
  • форми подкова́ваш, несв. и подкова́, св.
Източник