-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
пога́нец -
1. (пренебрежително) Езичник, друговерец, нехристиянин.
-
2. (разговорно) Лош, отвратителен човек.
-
3. (диалектно) Плъх.
поганинъ старобългарски пога́нец
старобълг. поганинъ (Супр.), поганъ „варварин, езичник“ βάρβαρος, δήμιος, ἔθνος (Син. тр., Супр.), поганыни „езичница“ (Зогр., Мар.). Заета от лат. pāgānus „селски“, по-късно приела значението „езически“, производна на pāgus „окръг“ (срв. исп. páiz, ит. paese „страна“, фр. pays „страна“, paysant „селянин“ (< лат. pagensis), порт. paiz „страна“, pagão „селянин“, пров. pagans).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | поганец | поганци |
| членувана | поганеца | поганците |
| с пълен член | поганецът | — |
| бройна форма | поганеца |
|---|---|
| звателна форма | поганецо |