пога́нец

1. (пренебрежително) Езичник, друговерец, нехристиянин.

2. (разговорно) Лош, отвратителен човек.

3. (диалектно) Плъх.

поганинъ старобългарски пога́нец

старобълг. поганинъ (Супр.), поганъ „варварин, езичник“ βάρβαρος, δήμιος, ἔθνος (Син. тр., Супр.), поганыни „езичница“ (Зогр., Мар.). Заета от лат. pāgānus „селски“, по-късно приела значението „езически“, производна на pāgus „окръг“ (срв. исп. páiz, ит. paese „страна“, фр. pays „страна“, paysant „селянин“ (< лат. pagensis), порт. paiz „страна“, pagão „селянин“, пров. pagans).

единствено число множествено число
нечленувана поганец поганци
членувана поганеца поганците
с пълен член поганецът —
бройна форма поганеца
звателна форма поганецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-га-нец
  • форми мн. пога́нци
Източници