безбо́жник

1. Човек, който не вярва в бог; неверник.

2. (преносно) Човек с безбожни прояви и постъпки.

единствено число множествено число
нечленувана безбожник безбожници
членувана безбожника безбожниците
с пълен член безбожникът —
бройна форма безбожника
звателна форма безбожнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне без-бож-ник
  • форми мн. безбо́жници
Източник